Италия ще има най-десния си премиер след Бенито Мусолини
Обединението около дяснорадикалната партия Fratelli d`Italia ( " Италиански братя " ), завоюва изборите в Италия по безапелационен метод. Според всички допитвания и прогнози алиансът, в който влизат още дяснопопулистка партия „ Северна Лига “ на Матео Салвини и консервативната Forza Italia („ Напред, Италия) на Силвио Берлускони, печели изборите с преднина от към 17 % пред Демократическата партия и нейните съдружници. Десният алианс събира общо към 43% от гласовете, съобщи Дойче Веле.
Категорична преднина
Най-силно представилата се партия в границите на десния алианс са „ Италиански братя " с над 25 %. Като обособена партия те получават съвсем толкоз гласове, колкото целият лявоцентристки съюз към демократите (около 26%).
Като водач на първата парламентарна мощ министър-председател на Италия може да стане 45-годишната Джорджа Мелони, която ще е първата жена-премиер на Италия. Тя към този момент ясно изрази претенциите си към поста, заявявайки, че италианците са отправили ясно обръщение в интерес на дясно държавно управление под управлението на „ Италиански братя ". „ Ние ще управляваме за всички “, съобщи Мелони в нощта против понеделник. Мелони съобщи, че това е била вечер на " горделивост и задоволство " за нейната партия.
Национална горделивост и национална еднаквост
В своята тирада след успеха Мелони даде обещание на своите поддръжници, че националната горделивост и националната еднаквост още веднъж ще играят по-важна роля за Италия в бъдеще.
" Голямата цел, която си поставихме в живота и като политическа мощ, беше италианците още веднъж да се гордеят, че са италианци и да развяват нашия трибагреник “, сподели тя.
Неофашистко минало?
Мелони, която е почнала политическата си активност в неофашистки партии, дефинира себе си като реакционер. Нейните съперници я упрекват, че в никакъв случай не се е дистанцирала изрично от фашизма. Новинарският портал на американския ефирен канал CNN написа, че Италия към този момент ще има най-десния министър председател след Бенито Мусолини*.
Политици от немската дяснопопулистка „ Алтернатива за Германия “ (AfD), френската дясна националистическа партия „ Национален общ брой “ и полската „ Право и правдивост “ поздравиха Джорджа Мелони за изборната ѝ победа в Италия.
Бенито Мусолини управлява Кралство Италия като министър-председател от 1922 до 1925 година, когато отхвърля демокрацията, и като деспот до 1943 година, откакто открива първата фашистка диктатура.
Известен като Дуче („ Лидерът “), Мусолини е основател на италианския фашизъм. През 1912 година Мусолини е водещ член на Националното управление на Италианската социалистическа партия (ИСП), само че е изключен поради застъпничеството си за военно присъединяване в Първата международна война, противоположно на позицията на партията за неутралитет. Мусолини служи в Кралската италианска армия по време на войната, до момента в който не е ранен и освободен през 1917 година Мусолини осъжда остро ИСП, а възгледите му към този момент се концентрират върху национализма вместо социализма, и по-късно основава фашисткото придвижване, което се опълчва на егалитаризма, а вместо това проповядва революционен шовинизъм, надхвърлящ класовите граници.[8] След похода към Рим през октомври 1922 година, Мусолини става най-младият министър-председател в италианската история до назначението на Матео Ренци през февруари 2014 година След отстраняването на цялата политическа опозиция, посредством тайната си полиция и възбрана на трудовите стачки, Мусолини и почитателите му консолидират властта си посредством редица закони, които трансформират нацията в еднопартийна тирания. В рамките на 5 години Мусолини открива диктаторска власт както с правни, по този начин и изключителни средства, и се стреми да сътвори тоталитарна страна. Мусолини остава на власт, до момента в който не трябва свален от крал Виктор Емануил III през 1943 година, само че няколко месеца по-късно става водач на Италианската обществена република, немска марионетна страна в окупирана Северна Италия – Мусолини заема този пост до гибелта си през 1945 година
В началото на Втората международна война Италия резервира неутралитет, само че с напредъка на битката за Франция официално влиза във войната на страната на Германия на 10 юни 1940 година, въпреки и да е наясно, че не разполага с военния потенциал и запаси за осъществяване на дълга война с Британската империя. Мусолини разчита, че след сключването на предстоящото френско помирение Италия би могла да получи териториални отстъпки от Франция, а по-късно да концентрира войските си върху огромна атака в Северна Африка, където италианските сили превъзхождат английските.[11] Британското държавно управление обаче не приема оферти за мир, които биха включвали признаването на успеха на Оста в Източна и Западна Европа, проектите за немско навлизане в Англия се провалят и войната продължава. През лятото на 1941 година Мусолини изпраща италиански войски за нахлуването в Съветския съюз, а през декември Италия афишира война на Съединени американски щати. През 1943 година Италия претърпява тежки загуби: до февруари Червената армия напълно унищожава италианския контингент в Съюз на съветските социалистически републики, през май силите на Оста губят в Северна Африка, на 9 юли съюзниците нахлуват в Сицилия, а след Битката при Курск става ясно, че немската атака върви към неуспех. В резултат на това при започване на 25 юли Големият съвет на фашизма сваля доверието си от Мусолини. По-късно същия ден кралят го уволнява като глава на държавното управление и подрежда да бъде затворен. На 12 септември 1943 година при Операция Дъб Мусолини е избавен от плен от немски парашутисти и командоси от Вафен-СС, водени от майор Ото-Харалд Морс.
Адолф Хитлер, след среща с освободения някогашен деспот, слага Мусолини на власт на марионетния режим в Северна Италия, прочут като Република Сало. В края на април 1945 година, след съвсем цялостната загуба, Мусолини и неговата любовница Клара Петачи се пробват да избягат в Швейцария, само че и двамата са хванати от италиански комунистически партизани и са екзекутирани посредством разстрел на 28 април 1945 година край езерото Лаго ди Комо. След това тялото му е отнесено в Милано, където е окачено с главата надолу на бензиностанция, с цел да се удостовери обществено гибелта му
Категорична преднина
Най-силно представилата се партия в границите на десния алианс са „ Италиански братя " с над 25 %. Като обособена партия те получават съвсем толкоз гласове, колкото целият лявоцентристки съюз към демократите (около 26%).
Като водач на първата парламентарна мощ министър-председател на Италия може да стане 45-годишната Джорджа Мелони, която ще е първата жена-премиер на Италия. Тя към този момент ясно изрази претенциите си към поста, заявявайки, че италианците са отправили ясно обръщение в интерес на дясно държавно управление под управлението на „ Италиански братя ". „ Ние ще управляваме за всички “, съобщи Мелони в нощта против понеделник. Мелони съобщи, че това е била вечер на " горделивост и задоволство " за нейната партия.
Национална горделивост и национална еднаквост
В своята тирада след успеха Мелони даде обещание на своите поддръжници, че националната горделивост и националната еднаквост още веднъж ще играят по-важна роля за Италия в бъдеще.
" Голямата цел, която си поставихме в живота и като политическа мощ, беше италианците още веднъж да се гордеят, че са италианци и да развяват нашия трибагреник “, сподели тя.
Неофашистко минало?
Мелони, която е почнала политическата си активност в неофашистки партии, дефинира себе си като реакционер. Нейните съперници я упрекват, че в никакъв случай не се е дистанцирала изрично от фашизма. Новинарският портал на американския ефирен канал CNN написа, че Италия към този момент ще има най-десния министър председател след Бенито Мусолини*.
Политици от немската дяснопопулистка „ Алтернатива за Германия “ (AfD), френската дясна националистическа партия „ Национален общ брой “ и полската „ Право и правдивост “ поздравиха Джорджа Мелони за изборната ѝ победа в Италия.
Бенито Мусолини управлява Кралство Италия като министър-председател от 1922 до 1925 година, когато отхвърля демокрацията, и като деспот до 1943 година, откакто открива първата фашистка диктатура.
Известен като Дуче („ Лидерът “), Мусолини е основател на италианския фашизъм. През 1912 година Мусолини е водещ член на Националното управление на Италианската социалистическа партия (ИСП), само че е изключен поради застъпничеството си за военно присъединяване в Първата международна война, противоположно на позицията на партията за неутралитет. Мусолини служи в Кралската италианска армия по време на войната, до момента в който не е ранен и освободен през 1917 година Мусолини осъжда остро ИСП, а възгледите му към този момент се концентрират върху национализма вместо социализма, и по-късно основава фашисткото придвижване, което се опълчва на егалитаризма, а вместо това проповядва революционен шовинизъм, надхвърлящ класовите граници.[8] След похода към Рим през октомври 1922 година, Мусолини става най-младият министър-председател в италианската история до назначението на Матео Ренци през февруари 2014 година След отстраняването на цялата политическа опозиция, посредством тайната си полиция и възбрана на трудовите стачки, Мусолини и почитателите му консолидират властта си посредством редица закони, които трансформират нацията в еднопартийна тирания. В рамките на 5 години Мусолини открива диктаторска власт както с правни, по този начин и изключителни средства, и се стреми да сътвори тоталитарна страна. Мусолини остава на власт, до момента в който не трябва свален от крал Виктор Емануил III през 1943 година, само че няколко месеца по-късно става водач на Италианската обществена република, немска марионетна страна в окупирана Северна Италия – Мусолини заема този пост до гибелта си през 1945 година
В началото на Втората международна война Италия резервира неутралитет, само че с напредъка на битката за Франция официално влиза във войната на страната на Германия на 10 юни 1940 година, въпреки и да е наясно, че не разполага с военния потенциал и запаси за осъществяване на дълга война с Британската империя. Мусолини разчита, че след сключването на предстоящото френско помирение Италия би могла да получи териториални отстъпки от Франция, а по-късно да концентрира войските си върху огромна атака в Северна Африка, където италианските сили превъзхождат английските.[11] Британското държавно управление обаче не приема оферти за мир, които биха включвали признаването на успеха на Оста в Източна и Западна Европа, проектите за немско навлизане в Англия се провалят и войната продължава. През лятото на 1941 година Мусолини изпраща италиански войски за нахлуването в Съветския съюз, а през декември Италия афишира война на Съединени американски щати. През 1943 година Италия претърпява тежки загуби: до февруари Червената армия напълно унищожава италианския контингент в Съюз на съветските социалистически републики, през май силите на Оста губят в Северна Африка, на 9 юли съюзниците нахлуват в Сицилия, а след Битката при Курск става ясно, че немската атака върви към неуспех. В резултат на това при започване на 25 юли Големият съвет на фашизма сваля доверието си от Мусолини. По-късно същия ден кралят го уволнява като глава на държавното управление и подрежда да бъде затворен. На 12 септември 1943 година при Операция Дъб Мусолини е избавен от плен от немски парашутисти и командоси от Вафен-СС, водени от майор Ото-Харалд Морс.
Адолф Хитлер, след среща с освободения някогашен деспот, слага Мусолини на власт на марионетния режим в Северна Италия, прочут като Република Сало. В края на април 1945 година, след съвсем цялостната загуба, Мусолини и неговата любовница Клара Петачи се пробват да избягат в Швейцария, само че и двамата са хванати от италиански комунистически партизани и са екзекутирани посредством разстрел на 28 април 1945 година край езерото Лаго ди Комо. След това тялото му е отнесено в Милано, където е окачено с главата надолу на бензиностанция, с цел да се удостовери обществено гибелта му
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ